Пред редица млади хора стои въпросът да останат ли в родината. Мнозина търсят спасение от българското образование и реалност в чужбина. Много се лансира тезата, че от тук бяга "цветът на нацията". Това не е съвсем така. В чуждестранните университети често се влиза лесно, но се излиза трудно и нерядко от този цвят се ражда странен плод - "вечни студенти", които не могат да завършат обучението си. Обратното - в българските университети се влиза трудно, но рядкост са тези, които не успяват да излязат с диплома. Спорно е кой от двата "варианта" е по-удачен.
 Огромен проблем на българското образование е, че училищата и университетите са се превърнали в институции за селектиране на подлизурковци. Успяват тези, които нямат лично мнение, които се съгласяват винаги с казаното от преподавателя, тези, които вардят своите места в учебните заведения с цената на достойнството си, с цената на всичко. "Страх лозе пази" е казал народът, но струва ли си да се пази образованието на такава цена? В крайна сметка, ако цял живот преподавателите са ти казвали колко си глупав и нищожен (обяснения, често плод на големи комплекси), а ти си кимал доволно с глава, вероятността от теб да стане "нещо" клони към абсолютната нула. Това може би е само още една от причините младите хора да бягат на талази в чужбина. Ето защо политическият елит трябва да предприеме реформа в българското образование касаеща атестацията на учителите и учените. В противен случай нивото му е обречено да става все по-ниско и все повече млади хора ще напускат родината ни.
   Дотогава единствен изход е борбата срещу статуквото. Но колцина са тези, които се вдигат на бунт срещу него?  Обучението в смирение и подмазвачество няма да роди нов Ботев или нов Левски. При тези обстоятелства не бива да се питаме защо страната ни няма добри управници. Далеч по-лесно е да се примиряваш, да търпиш и да чакаш нещата да се оправят. Проблемът е, че ако сами не си помогнем и не променим заобикалящата ни реалност - няма кой. Животът е непрекъснато движение в посока, която всеки сам определя за себе си. Вие трябва да решите какъв ще бъде вашият живот - живот като подлога на силните или живот-борба.

 

Райков засягаш отново актуална тема-фундаментална за съзряващия бъдещ политически и обществен елит!Истината е,че човек се ражда или борец и творец,или безполезен и пасивен наблюдател,но и роденият да бъде личност,ако бъде прекършен още преди да се е осъзнал като такава-той няма шанс да се промени...И колкото и да връщаме назад във времето и развитието на личността неминуемо се достига до т.нар."родителско тяло",което трябва да гради характера и да възпитава чувствата и ценностите у новосъздадения индивид.Ако е тъпкан и мачкан от мама и тати много по лесно ще повярва на преподаватеските думи,че е НИЩО!И не само на тях...и така в своя страх на нищожество "расте вековната злоба на роба" и ще вини за падението си всички,ще избива комплекса от липсата на самочувствие в безмислени обвинения и клевети над всички други,които са се реализирали в живота,но не и над тези,които са го създали такъв!!Винаги е съществувал този феномен-но аз се плаша от неговата масовост напоследък,неговият заразителен паразитизъм!!Остава ни единствено тези,които го осъзнаваме да се борим срещу него,да отстояваме богатството на Аза!

Сибилла

Преподавателите по философия не са ли пичове:))) я кажи, че ми е интересно... да не е посветено на някои от тях, че да ги линчуваме.

А иначе май вече майките казват... учи сине, че да емигрираш:))))

Не съм забелязала обаче в българските университети да се влиза трудно от 10-15 години насам, май кой влязъл той и с диплома излязъл - но това не помога никому.

Аз не уча философия, а политология :) Има много добри преподаватели в специалността, но не говоря конкретно за нея, а за положението в българското образование като цяло. То за съжаление никак не е розово.
За да вляза в тази специалност определено ми се наложи да уча доста упорито. Много от съучениците ми, които станаха студенти също се раздадоха с едничката цел да се сдобият със студентска книжка с печатче. След като влязоха в университет обаче ученето вече не им е приоритет номер 1, а трябва да е точно обратното.

ЖАЛКО СЪЩЕСТВУВАНИЕ, МИЗЕРНО И НИКАКВО ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ...
СКОРО МОЙ УЧЕНИК МИ СЕ ОПЛАКА , ЧЕ НЕ ИМ СТИГАЛИ ПАРИТЕ ЗА ПАМПЕРСИ НА БЕБЕТО....
А работят и двамата и са на квартира!
Друг е въпросът , че навън вече не ни искат ...но и тук в България е въпрос на оцеляване!

В тази страна има страшно много потенциал за развитие и вярвам, че някой ден ще живеем по-добре.

но доста време май трябва да мине, и да се сменят доста управляващи!

ще мине много време, но ще се случи :) Трябва да се помогне на тези, които желаят да останат тук и искат да се опитат да променят нещата към по-добро. Може всичко това да звучи утопично, но другият вариант е постепенното обезлюдяване на страната ни.

Да и аз наскоро достигнах до извода, че НЕ цвета на нацията емигрира.Това е една много специална прослойка млади, надъхани, самоуверени ,амбициозни и почти винаги с качества който не съответстват на претенциите им.А какво се случва, те си знаят най-добре. А за тези подлизурковците за които говориш са по-опасни от бунтарите. Понеже учиш политология, знаеш че това е комформизъм.Тези хора утре може да прегърнат лявата идея и да направят успешна политическа кариера.Поздрави и лек ден))

На първо време е важно да се осъзнае, че нереформираното образование не касае само реформата в образованието , а съставяляват мобилната характеристика на икономиката или възможността на иконмиката да се променя спрямо техническите, социални, културни и прочее контексти и реалности.
На първо място е упоритият и тъп инат на университетите да продават продукт на пазарни принципи , а не базирани върху принципите на плановото стопанство, когато Партията спускаше директиви колко човека са нужни и така се сформираше и определяше броя на студентите.
Образованието трябва да е в състояние да отговори на индивидуалните нужди и световните тенденции в икономиката, в културата, обществото, технологиите и.т.н. Абсолютно съм против всякакви рестрикции от типа на идиотските изпити в СУ - ако даден индивид иска да се преквалифицира явно трябва да отдели две години само за подготовка, което автоматично превръща всеки живеещ в българските постКОМУНИСТИЧЕСКИ реалности в губещ

що е то "държавна поръчка"? И докато финансирането става от държавата ще е така.Какво е това разделение на частни и държавни вузове? Не е ли това недоразумение.Ако висшите учебни заведения се финансират от фондации, благодетели ще е добре.

И аз недоумявам какво е това "държавна поръчка" и как без одобрението на гражданите дебелогъзите чиновници решават да финансират с парите на данъкоплатците висшето образование. От държавния бюджет трябва да се финансират само най-добрите и тези, които нямат възможност да си плащат; мързеливите трябва да покриват не само своето обучение, а и това на трудолюбивите

за "тъпото даскало"...Благодаря!

за "тъпото даскало"...Благодаря!

Аз пък написах цяло "есе" за ентусиазма във Вашия блог :)

Да, държавната поръчка е част от обществения договор, който ние негласно подписваме с избора си на управляващи.И влстимащите от своя страна определят правилата.Има логика в твоите разсъждения/11/,че финансирането трябва да става избирателно и критерий да са качествата най-общо казано.Това с трудулюбивите звучи малко наивно, но защо не?

констатирали сте, че цветът на нацията не емигрира. Тоест "Цветът на нацията е в България". Това ли твърдите? Не се ли изхвърляте с такова обобщение /заключение/?

Това е мое лично мнение от примери които имам.Какво ще кажеш за един млад надежден специалист икономист/УНСС-МИО/, който работи като куриер в UPS в САЩ например?Или за дипломантка от Икономическия в гр.Свищов която работи като камериерка на туристически кораб?Е това ако не са пречупени мечти, здраве му кажи))Ако това е цвета на нацията, то този цвят там поувяхва.

... другите да избират. :)))

Примера е с мои познати. Дълго време жена му учеше задочно за машинен инженер. Той се уволни от казармата и емигрира в Англия. Фирма за строителни ремонти. След това се уреди поддръжка в един хотел. Когато жена му завърши висшето си образование, и предложиха отговорна работа в завод, за 300 лева !!!
Сега и тя е в Англия. Машинния инженер чисти домовете на англичани със средно образование, като тарифата е към 40 паунда за дом.
И е щастлива, защото изкарва на месец 10 пъти по 300 лева, защото може да живее спокойно, да си купува всичко което пожелае ...
Но тя можеше да прави това и без да зубри формулите от висшата математика. нал'тъй ?!

1. не мисля, че училището е създало Ботев и Левски. Мисля, че цялата епоха е била пропита с непоносимост към националната летаргия, духът на времето, идеите са създали Ботев и Левски.
2. Не мисля, че основният проблем на образованието е подлизурстването.
3. Не мисля, също така, че са много учителите, които казват на учениците, че са тъпи.

На училището, на учителя, на университета не се гледа с уважение - националната политика абсолютно игнорира нуждата от образовани хора. Това го показа отношението към учителите, към преподавателите в университет, към имотите на СУ, към лекарите...На второ място - как мислиш, колко висши образования имат С класите с блиндирани врати, които виждаш отвреме навреме? Ние живеем в доста материално общество. Освен това, ние живеем в общество, в което злоупотребите, бай Ганьовщината и т.н. не биват осъждани. Напротив, повечето хора си казват "Бре, чешит! Тарикат!". Поне така си мисля, де. А тези качества, които те карат да действаш бай Ганьовски са създадени от характера ти, за да бъдат алтернатива на образоваността, на професионализма, за който малко или много допринася образованието. Образованието в България е проформа. Нашето тарикатско общество няма нужда от образование.
За съжаление, докато духовните професии биват низвергнати, нито училището, нито университета, нито каквато и да било образователна институция ще процъфтява. Стойността на образователните институции ще продължава да се обезценява, а броят на нещастниците, които искат да си купят диплома от някой затънтен колеж ще продължава да нараства.

Светът е вече едно глобално село и всеки има право да търси място, където да се чувства добре. А навън се учи доста по-сериозно от тук. Казвам го от личен опит.
Весел уикенд! :)

Днес има една нова тенденция: 1. Тези, които имат пари и не могат да влязат в "добрите" български университети отиват в "лесните" университети в чужбина и длед това отново с пари, се връщат в България, за да учат в СУ или друг ВУЗ. 2. Тези, които нямат пари, а могат и знаят, отиват да учат в Германия или на друго място, защото обучението им е безплатно. В единия и в другия случай, според мен пътят води към България! ;)

Не мисля, че някои, които биха се нарекли "вечни студенти" са такива поради невъзможност да завършат. Любознателността ме е водила дълги години в много учебни заведения и не съм държал да бъда всякога овенчат с диплома. После, на Запад дипломите могат и да попречат в намирането на работа :)