„Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum.“
„Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.“

           

         Човешката история изобилства с революции, били те икономически или социални. Най-значимите за човешкия вид обаче безспорно са Неолитната и Индустриалната. Първата се характеризира с появата на земеделието и скотовъдството, а втората с прехода от ръчно към машинно производство на стоки. Най-силен тласък на индустриализацията дава парната машина, конструираната от Джеймс Уат през 1782 г. В голяма степен благодарение на нея до Първата световна война производството окончателно преминава в индустриален тип. Започва масовото прилагане в бита на машини и модерни технологии. Индустриалната революция променя коренно живота на човечеството. Все повече хора напускат натуралното стопанство в селата и се насочват към индустриално производство в промишлените центрове. Това води със себе си големи социални проблеми, защото фабричното производство налага нов начин на работа – спазване на работно време, постоянно присъствие на работното място, строга технологична дисциплина, непрекъснат целогодишен ритъм на работа. Работникът става придатък на машината. В началния период на индустриализацията условията на труд са тежки, а заплащането-ниско. Променен е и обликът на големите градове – развива се строителството, възниква общественият транспорт, прокарва се модерна канализация. В резултат на последното се подобряват многократно санитарните условия и личната хигиена, а това от своя страна води до удължаване продължителността на живота и демографски бум.
          През цялото това време, че и до днес България е в ролята на догонващ политическите системи и икономическите отношения на по-развитите държави. Тук индустриализацията се забавя с десетилетия от тази на западните страни. За нейно начало може да се приемат годините след 9-ти септември 1944 г. Разбира се преди това в страната ни също е имало фабрики като тази на Добри Желязков в Сливен. Тя е открита през 1836 г. и е първата на Балканския полуостров. Урбанизацията и аграрната реформа в страната обаче се състоят именно след 1944 г. Това става в резултат на приемането на командитната икономическа система през 1947 г. и преминаването на собствеността върху средствата за производство в ръцете на държавата през 50-те години на миналия век. В началото на своето въвеждане този тип системи винаги са успешни, но липсата на модерен пазар, политическото влияние над икономиката и пълната държавна намеса в крайна сметка водят до дефицити, а от там и до икономически крах.
      Така в крайна сметка след 1989 г. България отново е принудена да догонва западните страни и тяхната модерна пазарна икономика, възникнала през 30-те години на века след „Голямата депресия” в САЩ. Техническият прогрес, който е постигнал Запада, обаче е повишил многократно производителността на труда и в резултат на това индустрията не се нуждае от толкова много хора както преди. Тези, които не са били нужни са се преориентирали към сферата на услугите, нещо нетипично за икономическата система на България до този момент. Самото западно производство също се мести към места, където трудът е по-евтин. Едно от тях е и нашата страна, където разликата в заплащането в сравнение със западните икономики е огромна. Така на Запад мнозинството от хората са ангажират в сферата на услугите, рекламата и търговията, а в държави като Китай, Тайван, Балканските страни и редица други се инвестират западни капитали, за да се произвеждат по-евтино стоките за първите. Постепенното покачване на цената на труд на българския работник обаче ще доведе до ново преориентиране на западните инвеститори.
      Днес, по времето на поредната революция в историята на човечеството – Информационната пред България стои въпросът дали отново ще приеме ролята на догонваща страна и консуматор на чужди технологии или ще стане съставна част от новата икономика базирана на познанието и високите технологии.  Съвременният свят, където всяко действие има своето мигновено глобално отражение, предоставя много по-голяма възможност на държавата ни да излезе от порочния кръг, в който е попаднала, кръга на тези, които следват. За целта обаче са необходими инвестиции в две направления -  развитие на информационните технологии и запазване на интелектуалния потенциал на България. Защото най-ценният ресурс на една страна са именно хората, а младите са своеобразна машина за икономически растеж.
         От нас самите зависи по кой път ще поемем. Започнах с един цитат на Сенека и ще завърша отново с такъв – „Съдбата води искащия, а неискащия влачи”.

Съгласна: но къде ги тези инвеститори:) Или по-скоро - инвеститори има, но майсторите-кръ(а)нчаджии ни идват в повече - затова са и тези потопи... А от потопа всяка жива душа бяга...

Дотук с шегите: тревогата ти и поставените въпроси са резонни и сериозни, но управляващият ни "ресурс" е калпав, от което се скапва всичко останало по вертикала надолу...

Така че засега само ще си поставяме въпросите с надеждата, че ще си намерят разрешението в... далечното бъдеше. Дано само да не е станало прекалено късно:))

Поздрави и лек ден!

Мога само да кажа,че виждам в теб един от бъдещите "Строители на Нова България"-Успех в начинанието!!

Сибилла

Но защо Китай е с най-висок ръст в икономиката за 2006? Някои икономически процеси не почиват на здрава логика.Там управлението знаем е някаква форма на модерен социализъм.Утопичен модел, но работи.А работната ръка е най-евтина там.И Шанхай е най-голямото пристанище в света.Има 30 порта.И над 250 митнически спедиции и агенции работят.Всеки ден бълва по 2000 40' контейнера със стоки за цял свят.И казват "китайското чудо".А при нас стават все по-сложни и комплицирани условията както за бизнес, така и за някаква кариера.Но нека не губим надежда все пак.Поздрави и лека вечер))

В тази страна действа смесена икономическа система. При нея се прави разлика между държавна и частна собственост в икономиката. Тя се появява, когато се изчерпи командната(планова) система. В Китай се осъществява пряка държавна намеса с финансови средства или закони, което води до рязкото развитие на отделни отрасли. Не бива да забравяме, че съществува държавна закрила и подпомагане на икономическите инициативи на гражданите. Привличат се и чуждестранни инвестиции. Всичко това води до прогресивно развитие. Доказателство за него е високият процент на годишен ръст - 10-14%. Така Китай постепенно се превръща в страна-полюс в съвременния свят, а ние си клатиме краката :)

Когато паднала Берлинската стена пред България имало два начина за развитие - Горбачовския и Китайския. При втори идеята била да се запази всичко постигнато до момента и да започва надграждането на новото. Другият начин проповядвал да се разруши всичко постигнато до момента и на ново да започва изграждането. При условие, че в България било разрушено вече постигнатото, икономиката се е върнала поне с крачка назад и затова сега дишаме праха на другите.

През миналата година брутният вътрешен продукт на Китай достигна 20.94 трилиона юана, което е увеличение с 10.7% спрямо същия период на по-миналата година.

Разбира се, проблемите в България в огромна степен произтичат от липсата на развити пазарни взаимоотношения, но това е защото самите граждани ,чрез неадекватните си избори избраха не приватизацията , базирана на пазарни отношения, а тази ръководена от администрацията, изградена изначално върху презумцията за кражба и покровителство на "нашите".

Разбира се, проблемите в България в огромна степен произтичат от липсата на развити пазарни взаимоотношения, но това е защото самите граждани ,чрез неадекватните си избори избраха не приватизацията , базирана на пазарни отношения, а тази ръководена от администрацията, изградена изначално върху презумцията за кражба и покровителство на "нашите".

Прегледът, с изключение на две-три грешки е добър, стегнат и полезен.
Според мен, написаното в посланията след прегледа показва доста голямо невежество относно това, какво се е случило с България, какво й се случва и какво би трябвало да направим, за да тръгне тя напред.
Що се отнася за това, че все управляващите са виновни, а пък народа е мъдър бих искал да отбележа, че ние не можем да усвоим милиардите / подата се почти милиард на година/, които Европа ни отпуска след присъединяването.
Точно тези пари биха могли да се използват, ако не непременно за високи технологии, то за смислени и полезни дейности.
Само че чисто и просто българите в по-голямата си част се оказват неспособни на напишат десетина страници с обосновани предложения за усвояване не тази пари.
В следствие на което те ще отидат другаде. Някъде, където хората са по.-предприемчиви.
Радвам се, че млади хора като Райков се увличат по малко по-зададълбочени въпроси.

Да не се съглася съвсем с Вас относно усвояването на еврата независимо от величината на сумите по години или месеци. Проблемът не е в липсата на проекти или добре обосновани проекти. А в това кои проекти се одобряват и на какви критерии трябва да отговарят:))

Не знам доколко сте запознат с цялата процедура, но в тези чиновнически комисии към определените министерства, управляващи ОП-тата, случайни хора няма, а и те са на подчинение (макар "независими") към съответните министри. Спуска се нареждане (нали така се казваше) кои проекти да бъдат отхвърлени (т.е. търси им се под вола теле) и кои да бъдат пуснати (ако трябва дори да се доправят или допишат). Освен това се провалят и цели процедури, ако не е платена комисионната предварително, която пък възлиза на съществен процент от проектобюджета.

Всъщност аз не знам дали ОП-тата и съответните им разпределително-надзорни органи тръгнаха, но по-горе описаната схема е отработена с досегашните програми.

А в България нищо старо не се забравя, докато новото...се налага твърде бавно. Ако въобще не бъде задушено от бабуващите му:))

Разбира се говорим за високобюджетните проекти, ресурсоемко-строителните така да се нарече:)) Прав е другарят Доган, че най-важното е да се усвоят Еврофондовете. Но какво се крие зад думите ми?:))

Поздравления за оригиналният и модерен начин на мислене! България има нужда от такива млади хора! Браво!

Прочетох цитата на Сенека и се отказах да чета постинга Ви. Няма смисъл, в цитата е цялата истина.
Не обичам дългите спорове, те се решават със шесто чувство.
Но погледа ми 'заседна' на един коментар-"Поправяй миналото...
Поправяй миналото, може би коментиращия иска да каже 'Научи миналото'. За да поправяш,трябва да разрушиш...нещо.Може би трябва да се каже
"Поправяй себе си от грешките на миналото"
Но да чакаш времето да поправи теб и другите,
това не мога да го възприема, не може да чакаш, за да живееш. Много неща има да се поправят в настоящето и бъдещето...Не сме толкова богати с умове и пари, че да поправяме минало.
Една цел стига.

Е разбира се, когато постигнеш целта, голямата...
върни се назад, но тогава няма да ти се иска,защото ще се радваш на постигнатото.
Иначе радост няма да има.България има нужда от хора не само с "оригинално и модерно мислене..."
но и от действащи такива хора.
Ако видя хора да "мислят"по време на действие...
тогава ще кажа и моето
Браво!

г-н Беров, моля ви се, на бизнеса не му трябват европейски пари срещу литературно творчество и бюрократични процедури, а именно минимум бюрокрация! когато има ясни правила и минимална бюрокрация фирмите ще могат да работят върху бизнеса си, а не върху бумаги и сами ще си изкарат парите за реинвестиции.