Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 02:40 - НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ЗИМА ПРЕД БЪЛГАРИЯ [10.12.08]
Автор: raykov Категория: Политика   
Прочетен: 43479 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 10.12.2008 02:45


      На 3 декември 2008 г. в Зала 1 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” се проведе публична дискусия, организирана от „Студентския клуб на политолога”, на тема „България в рамките на световната финансова криза”. На мероприятието присъстваха доц. Александър Томов, Николай Камов, Мартин Димитров, Стоян Витанов, Борис Вардев, представители на медиите и студенти.
      Според доц. Александър Томов финансовата криза в България е вече факт, защото българската икономика е част от глобалната и се влияе от протичащите в нея процеси, а правителството не взима необходимите мерки за справянето с проблемите. Той предвижда повишаване на безработицата с 200 000 души, значително нарастване на дефицита по текущата сметка, свиване на реалния сектор и намаляване на износа. Според него това ще има отражение в строителството, туризма, металургията, а оттам и във всички сектори на българската икономика. Някои от основните мерки за справяне с финансовата криза, според доц. Александър Томов са: намаляване на разходите на държавата; икономии на всички нива; понижаване на данъците и таксите; борба с корупцията и стимулиране на печелившите сектори за постигане на мултипликационния ефект описан от британския икономист и нобелов лауреат Джон Мейнард Кейнс.

image

Според Александър Томов, желязната формула по време на финансова криза е „Пестете, пестете, пестете!”

            От своя страна, Николай Камов, член на Комисията по външна политика към НС, изказа мнението, че кейнсианските методи за държавна намеса в пазарния сектор може и да са проработили при предишни кризисни ситуации, но в конкретния случай ще се окажат неефективни. Според Николай Камов финансова криза ни завари неподготвени. Светът се променя пред очите ни, а единственият вариант за изход от кризата е рефинансирането на американския банков сектор, което се оказва непосилна задача за американското правителство. Именно поради тази причина САЩ ще трябва да се обърнат към големите си кредитори от Изтока, които могат да вдигнат страната на крака. Според Николай Камов за първи път Западът е зависим от Изтока в политическата и финансовата сфера.
      Позицията на българското правителство в началните периоди на финансовата криза беше, че тя няма да достигне България, заяви Камов. После тази позиция се измени в „може да ни засегне, но ние притежаваме лостове за нейното противодействие”. Ефективни мерки не последваха и днес кризата е факт, защото България не е изолирана от световните финансови пазари. Заговори се за понижаване на БВП, а външни специалисти посочиха и възможността за рецесия.
      Според Николай Камов кризата има и политически характер, тя пряко се влияе не само от икономическия цикъл, но и от политическия такъв, който наближава своя край. Необходимостта от пари е належаща и решението е чисто политическо.
      Голям плюс в настоящата ситуация за България ще е приемането на единната европейска валута, която може да даде сигурност на партньорите ни. За да инвестират парите си при нас, те трябва да са сигурни за тях, а днес ние не им даваме такива сигнали, каза Камов.

image
При взимането на мерки срещу световната финансова криза трябва да бъдат взети под внимание особеностите на българския частен и публичен сектор, заяви Николай Камов.

            Необходима е цялостна промяна на българското общество. То трябва да поеме контрола над себе си в собствените си ръце, а не да кара на досегашната инерция, защото светът се променя. Николай Камов завърши своето изказване с призив към младите хора и младите политолози в частност, да се намесят още сега в политиката.
     Стоян Витанов от Комисията по бюджет и финанси към НС, оправда големия бюджетен излишък като посочи, че той ще послужи като финансов буфер срещу наближаващата криза. Той подчерта, че за Бюджет 2009 не може да се говори като за бюджет на паниката, а по-скоро като на бюджет на неопределеността. Стоян Витанов заяви, че той може би ще претърпи промени между първо и второ четене, за разлика от предходните. Тези изменения може да са съществени, но неопределеността не позволява безотговорни мерки, които да поставят икономиката на изпитание. Следването на показателите, които правителството ще заложи в новия бюджет, имат за цел запазването на икономическата стабилност на държавата.
      Мартин Димитров
, Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси към НС, се застъпи за вземането на либерални мерки срещу финансовата криза.  Той посочи, че една от причините за случващото се в САЩ са лихвените проценти, които чрез държавната политика, се поддържат целенасочено ниски за дълъг период от време. Това не е либерална политика, тя дори не е обичайна за САЩ, заяви Мартин Димитров.
     Икономическа логика и практика показват, че не може да съществува само растеж. Проблемът е в това, че икономиката измени посоката си стремглаво надолу, а при нея трендът се променя трудно. Кризата е като грипа - при навременни мерки не те засяга или го прави, но слабо, в противен случай се случва точно обратното. У нас за съжаление мерки не бяха взети, заяви Мартин Димитров.

image
„Кризата не е като световното първенство по футбол – не може само да седим и да я гледаме”,
това заяви Мартин Димитров, Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание

      В България за либерална политика и решения в сферата на икономиката не може да става и дума в рамките на това управление. Отражението на кризата в страната идва от мрачната перспектива за отдръпване на чуждите инвестиции, които са от съществено значение за развитието на икономиката ни. Правителствените ходове не са в посоката, която би могла да стимулира привличането на чуждестранни инвестиции в страната ни. Държавата не създава благоприятни условия за запазване на инвестиционния интерес към българския пазар, а дори изпраща неблагоприятни сигнали към своите партньори. Спрените европейски фондови по ФАР, отнемане на акредитация на държавните агенции, намеренията за увеличаване на бюджетни разходи в социалната сфера, всичко това е в противовес на интересите на България, отблъсквайки чуждите инвеститори.
      Според Мартин Димитров, управляващите възнамеряват да компенсират липсата на инвестициите отвън с повишаването на държавните разходи в инфраструктури проекти. Това се прави, въпреки доказаната от икономическата наука неефективност на подобен род мерки и то в условията на криза. Още повече, че резултатът от инфраструктурите проекти е минимален, защото парите не се изразходват правилно. Работните места, които ще се осигурят чрез тях, няма да заместят външните поръчки за бизнеса.
      Мартин Димитров вижда във въвеждането на единната европейска валута и мерките, които трябва да се спазят, за да бъде това възможно, действия, които биха допринесли за стабилността на икономиката и повишаване на доверието към нас от страна на чуждестранните инвеститори и на европейските ни партньори, защото според него еврото означава сигурност.
По въпроса с банките и тяхното рефинансиране, Димитров отбеляза, че затягането на кредитния рейтинг е лош показател за състоянието на икономиката на една държава, показващ политическата воля на управляващите да спрат притока на капитал към бизнеса, поради опасност от повишаване на кризисните фактори. Това обрича на фалит множество фирми и демонстрира несъпричастността на държавата към собствените й граждани. Никой инвеститор няма да рискува парите си в един пазар, който свива потреблението умишлено, а би предпочел такъв, в който се правят опити да се противостои на кризата, за сметка на държавния резерв, нещо което ще е в полза на бизнес и потребители.
      Като основен проблем, Мартин Димтиров посочи и неефективните държавни разходи, за намаляването на които няма достатъчна политическа воля, поради наближаващите избори и ниския управленски рейтинг. За разлика от България, управляващите в страните от Западна Европа драстично намаляват този тип разходи, за да помогнат на бизнеса да преживее кризата. Бюджетният излишък в подобни ситуации не е предпочитана мярка в правителствата, които познават принципите на пазарната икономика. Непрозрачното му харчене и разходването му за политически цели, е вреден за самата национална икономика, защото действа на принципа “след мен и потоп” и отблъсква чуждите инвеститори, заяви Мартин Димитров.
      Значимостта на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в този момент е от съществено значение, защото те не само могат да подпомогнат запазването на много работни места, но също така и да действат в противовес на търговския дефицит, който в условията на кризата несъмнено ще се увеличи. Намаляването на износа и увеличаването на вноса е негативна тенденция, а в комбинация с драстичен спад на ПЧИ, ще има сериозен дестабилизиращ ефект, който трудно може да бъде покрит от държавния резерв.
      Председателят на Либералната младежка асамблея Борис Вардев, заяви, че по-високото ниво на образованост на подрастващите българи и по-големите инвестиции от страна на правителството в сферата на образованието, ще предпази страната ни от бъдещи кризисни ситуации. Той отправи въпрос към присъстващите народни представители и икономисти, защо след като се е знаело, че предстои криза, не са били взети превантивни мерки.
      Борис Вардев отправи апел към студентите да вземат съдбата си в собствените си ръце и да не се оставят на течението, за да не се превърнат в поредните емигранти, които поддържат икономиките на другите страни и се оплакват от условията в родината си. Процесът според него е двустранен и държавата трябва да заложи на своите млади хора и да създаде условия за младите да учат и останат тук.
      Да заложим на потенциала си и да погледнем на новите реалности по нов начин, призова Вардев. Най-ценният ресурс на една страна са именно хората, а младите са своеобразен генератор за икономически растеж, завърши изказването си Борис Вардев.
Всеки, който се интересува от икономика е запознат със съществуването на т.нар. „Вълни на Кондратиев”. 

image

      През 30-те години на XX век, руският икономист Николай Кондратиев създава теорията за икономическите цикли при развитието на световната икономика. Той установява, че приблизително на всеки 60 години тя преминава през четири „сезона”, аналогични на четирите годишни времена – пролет, лято, есен и зима. Тази теория първоначално не е приета от ортодоксалните икономисти, но днес сме свидели на нейното потвърждение, а дългите цикли придобиват известност като икономически цикли на Кондратиев.
      Въпреки познанието за тези процеси и ясния сигнал за началото на ново охлаждане на икономиката, след спукването на „Балона Дотком” през 2000 г., сякаш не бяха взети необходимите мерки за справянето с настъпващите проблеми. Предстои да видим дали дългата „есен” е предвестник на къса „зима” или пък точно обратното.

Тодор РАЙКОВ
Марин БАЙЧЕВ
Студенти по политология



Тагове:   България,   нова,


Гласувай:
0



1. tsveta - *
10.12.2008 10:21
За мен беше изключително интересно да прочета за Вашата среща. Поздравления за добре систематизираната информация.
цитирай
2. nadagr - Прочетох с интерес,
10.12.2008 10:21
макар и като неспециалист.
Много добър обзор на мнения и анализ.
цитирай
3. raylight - Добре е написано
10.12.2008 12:39
Но Лупи като икономически mastermind ми взе въздуха от смях :D
цитирай
4. raykov - Благодаря ви. :)
10.12.2008 12:48
Тук можете да откриете още снимки от мероприятието:

http://picasaweb.google.bg/studentspolitologicalclub/bFDwzB#
цитирай
5. sstoyanova - Снимките са култови! =)
11.12.2008 01:42
Поздравления за статията, определено ми хареса теорията на "4-те сезона". Дано се окаже "къса" и нетолкова "студена" тая "зима"...

Поздрави, С.С.
цитирай
6. lyudmilstefanov - Силно ме заинтригува вашата клубна изява.
11.12.2008 12:01
Особено с това, че сте поканили икономисти от различен политически цвят и с различна сфера на дейност. Какъв е бил критерия ви за подбора на поканените и кой направи подбора? Много интересно!
цитирай
7. raykov - Kато бъдещи политолози
11.12.2008 13:01
се интересуваме от различни гледни точки. Ето защо се опитахме да поканим представители на няколко политически сили. "Подборът" се състоя в това да се свържем с личности, които познаваме и да ги запитаме дали искат да участват в подобно мероприятие.
Получи се изключително интересна дискусия. Присъствал съм на множество студентски форуми, но малко от тях са имали подобна атмосфера.
Благодаря на всички, които ми помогнаха в организирането на това мероприятие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raykov
Категория: Политика
Прочетен: 1409935
Постинги: 26
Коментари: 1030
Гласове: 10909
Архив