Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2010 00:11 - ЗА ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ И МРЕЖИ [06.02.10]
Автор: raykov Категория: Политика   
Прочетен: 17136 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 06.02.2010 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           За разлика от добре познатите ни телевизия, радио и преса, социалните медии и мрежи, са характерни с това, че реализират диалог, а не монолог. Там хората са не просто пасивни читатели, зрители или слушатели, а активна страна в комуникацията – коментират, публикуват и препращат. Наблюдава се една своеобразна демократизация на информацията, където контролът над нея вече не е в ръцете на институции, а е във владение на самите потребителите. Така моделът на информационното разпространение е вече не от един към много, а от много към много. За съжаление, дори и този начин на комуникация има недостатъци, които могат и биват експлоатирани от определени групи за постигането на егоистични цели.             Още в древността, хората осъзнали, че който владее информацията, държи властта. Преди да поискаме да упражним контрол върху новите средства за комуникация, то първо трябва да се опитаме да ги разберем. Докато социалните медии като Twitter са интернет сайтове, които се запълват с информация от самите потребители, то целта на социалните мрежи като Facebook, е поддържането на контакт с определен кръг от хора. При все това, напоследък се наблюдава сливането на предлаганите функции и услуги до такава степен, че границите на тези две понятия се размиват.             С възникването си социалните медии и мрежи дадоха изцяло нов тласък в развитието на Интернет и бяха определени като второ поколение на уеб-базираните услуги - Уеб 2 (web2). В тях потребителите от една страна добавят стойност към услугата, а в същото време я използват, като по този начин се създава чувство за съпричастност към самия процес. Така, съвсем естествено, в света на Уеб 2 честността и прозрачността се превръщат в основни ценности. И все пак, предоверяването в думите на апотеозите на Уеб 2 не би било нищо друго освен свидетелство за заслепеност.             За да съществува една традиционна медия, то тя трябва да инвестира в качествен информационен поток, който да привлича аудитория. От своя страна големината на последната определя и цената, която рекламодателите трябва да заплатят на медията, за да достигнат до хората, които я ползват. Така потребителят неволно се превръща в стока. Проблемът при новите социални медии и мрежи е, че той става такъв съвсем доброволно, а и отгоре на всичкото сам генерира информационния поток.             Осъзнавайки това, бизнесът започва все повече да се ориентира към виртуалното пространство, където от една страна рекламата е по-евтина, а от друга - по-сигурно достига до умовете на хората. Доказано е, че около 90% от телевизионните зрители превключват канала, когато започнат рекламните блокове, докато 78% от хората вярват на препоръките на продукти и услуги, оставени online от други потребители. Също така, бидейки активни в Интернет, компаниите несъмнено са възприемани в по-позитивна светлина от хората. Така социалните медии и мрежи са на път да се превърнат в решаващ фактор за успеха или провала на всеки бизнес.             Именно тук откриваме и следващия основен проблем, който Уеб 2 поставя пред потребителите. Днес, ако не си част от социалните медии и мрежи, то ти рискуваш да не си в час с времето, рискуваш да не си модерен. А единственият начин да бъдеш такъв е... да се включиш, да споделиш снимки, лична и корпоративна информация. Нима има по-ефективна форма от тази за онлайн фишинг[1].             Лесно можем да определим кои са безспорните Уеб 2 лидери в събирането на данни по този начин - Facebook и Twitter. След като първоначалната еуфория около тях вече приключи, все повече хора започват да разбират, че социалните медии и мрежи могат единствено да обогатят социалния живот, но не и да го заменят. Така мнозинството от потребители започва да споделя все по-малко информация за себе си и се стреми да използва възможностите на Уеб 2 по по-ефективен начин, а някои дори премахват профилите си. Всъщност последното се оказва далеч по-трудно, отколкото създаването им. Ако някой от напусналите социалните мрежи, реши да се завърне online, то той с изненада открива, че всъщност сайтове като Facebook пазят всичките му персонални детайли, под предлог, че така се улеснява възкресяването на потребителското виртуалното „Аз”.             Всичко това, в комбинация с нарастващите рекламни съобщения и множество структурни промени в самите социални медии и мрежи, води до нарастващ брой раздразнени потребители, които са твърдо решени да сложат край на своето online съществуване. Дори в края на 2009 г. бе създаден сайт за забавно и автоматично виртуално „самоубийство”[2], който съкращава с близо 9 часа времето, което иначе би било необходимо за ръчното премахване на профили. Според статистиката в сайта, до този момент от услугите му са се възползвали над 2000 души. Явно новини от този тип не са съвсем по вкуса на създателите на Facebook, защото социалната мрежа блокира достъпа на „машината за виртуални самоубийства” до страниците си. Още едно действие хвърли сериозни съмнения върху тяхната безкористност - желанието на основателя на Facebook, Марк Цукерберг, да се въведат нови условия за ползване, според които социалната мрежа придобива безвъзвратно право на собственост върху информацията, която всеки качва на сайта. Това би могло да превърне последния в изключително ефективно средство за контрол и въздействие върху милиони души по целия свят.             Разбира се, въпреки множеството недостатъци на социалните медии и мрежи, както и въпреки опитите за експлоатирането им за користни цели, не можем да пренебрегнем това, че те откриха изцяло нови полета за гражданска активност. Уеб 2 направиха възможни т.нар. флашмоб[3] акции, Facebook и Twitter получиха бойното си кръщение, когато чрез тях бяха организирани протести на опозицията в Молдова и Иран през 2009 г.             Потребителите на Twitter и Facebook успяха да използват по превъзходен начин възможностите на социалните медии и мрежи, за да разпространяват информация за предстоящите протестни действия, така щото направиха безсилни правителствата на тези две страни да предприемат адекватни превантивни мерки. Това даде повод на редица западни медии да нарекат случилото се в Молдова и Иран – „туитър революции”. Всъщност, Twitter се оказа толкова важен, че Държавният департамент на САЩ помоли администраторите на социалната медия да отложат планираното спиране за поддръжка, за да не губят критиците на режима в Техеран основното си средство за координация. Същевременно във Facebook бяха създадени групи за подкрепа на опозиционните сили в Иран и Молдова, които акумулираха подкрепа от страна на стотици хиляди души из целия свят.             Така, след като превърнаха човека в „юзър”, а тълпата в полезна за бизнеса общност, социалните медии и мрежи придобиха и ново значение, освен като средство за комуникация между обикновените хора. Те станаха част от арсенала на съвременните информационни войни.  
[1] Онлайн фишингът (fishing) - начин потребителите на компютри да бъдат измамени така, че да разкрият своя лична или финансова информация в имейл съобщение или уеб сайт. [2] http://suicidemachine.org/ - машина за виртуални „самоубийства”. [3] Флашмоб (flashmob) - голяма група от хора, които спонтанно се появяват на публично място, провеждат кратка акция и бързо се разпускат.  



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Жалко, че не съм учителка по литаратура
06.02.2010 01:49
Щях да ти завъртя чудна шестица! :-D
цитирай
2. ivesa - Браво,Райков!
06.02.2010 13:16
Много добър постинг си написал.Поздравления!:)
цитирай
3. raykov - Благодаря ви
06.02.2010 14:37
за хубавите коментари! :-)
цитирай
4. анонимен - За статията
17.05.2010 14:08
СТРАХОТНА! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raykov
Категория: Политика
Прочетен: 1409985
Постинги: 26
Коментари: 1030
Гласове: 10909
Архив